Днес в много страни, сред всички класи, доста бързо се разпространява спиритизмът, наричан така от латинската дума “spiritus” - дух, явленията на който, както е известно на мнозина, се състоят в движенията и почукванията на маси, столове и на други неодушевени предмети, а също и в извикването на духове или на “души” на покойници, в появата на сенки, призраци, ръце и т. н. Тези явления стават без каквато и да е подготовка или някакви апарати и затова не могат да бъдат приписвани на действието на известните ни физически сили.
Някои отнасят спиритическите явления към една нова област на естествените науки, към действието на още неизвестни ни сили на природата. А други, изглежда болшинството, ги приписват на действието на душите на живели вече на земята хора, като въз основата на техните съобщения създават нова “наука”, която уж обяснява тайните на задгробния живот.
В началото на 1883 г. една дама, Е. Р., ми разказа, че когато живяла в града К., заедно с един свой познат правела опити за сеанси с една маса, която на всякакви въпроси отговаряла с почукване на крака си. Тя познавала колко пари е получила моята позната по пощата и от кого и т. н., като освен това масата ходела из стаята. Причината на тези явления Е. Р. отнасяла към действието на магнетизма. Дотогава аз не знаех за спиритизма и се съмнявах в истинността на разказа. За да се убедя в действителността на разказа , аз предложих на г-жа Р. да направи в нашето семейство опит с нашата собствена кръгла маса и тя се съгласи.
На първия ни спиритически сеанс бяхме четирима: аз и жена ми, дъщеря ми и нашата позната, която ни ръководеше. Всички сложихме ръцете си върху масата. Седяхме така около два часа, но масата не показа никакви признаци на раздвижване. Съмненията ми сякаш се потвърждаваха и аз вече исках да стана и да прекъсна това занимание, когато се чуха глухи, редки почуквания и на въпроса на г-жа Р., ще отговаря ли на нашите въпроси, масата повдигна крачето си и чукна с него един път. Следваха въпроси, например: колко струват мебелите, часовника, на колко години е паркетът и т. н., на които тя отговаряше със забележителна точност.
В сеансите, които следваха почти всеки ден в присъствието на мен, на жена ми и на дъщеря ми, а също и на често идващия при мен познат В. К., който също се интересуваше от това ново за нас явление, ние окончателно се уверихме, че почукванията по масата стават поради неизвестна ни причина и че тя се движи самостоятелно, независимо от нашата воля, че отговаря на въпроси с почукване на крачето си и прави това, което й наредят. Така например масата се движеше из стаята в посоченото й направление, качваше се на дивана, заставаше, както желаехме, на един или на два крака, возеше по стаята в един сандък без колела осеммесечната ми дъщеря, като за целта връзвахме сандъка с въже за крака на масата.
Тези необикновени явления ни караха решително да недоумяваме за причините, които ги предизвикват. Някои от участниците в нашите занимания ги отнасяха към действието на електричеството или магнетизма, но аз не се съгласявах с това предположение, защото масата отговаряше на въпросите и правеше това, което й нареждахме, с една дума, не действаше автоматично, а като че ли управлявана от живо, разумно същество. Не можехме да допуснем и измама от страна на който и да е от присъстващите, тъй като всички бяхме еднакво заинтригувани от това необичайно явление, което всеки от нас виждаше и изпитваше за пръв път.
Скоро нашите недоумения се разсеяха. В един петербургски вестник прочетохме статия, в която бяха описани доста интересни съобщения, получени също от маса, но с помощта на азбуката, начинът на употребата на която ни беше неизвестен. От същата статия узнахме, че непонятните за нас явления се наричали спиритически и се осъществявали уж от душите на мъртвите, които общували с живите с помощта на масата.
Като разбрахме причината за тези явления, ние още по-усърдно се заловихме за тях, желаейки също да получим съобщения, и след като приложихме няколко начина на разговор с помощта на азбуката, преуспяхме дотолкова, че можехме да водим най-разнообразни разговори. Преди началото им ние винаги питахме кой ще разговаря с нас и масата веднага предаваше отговора на “душите”, които се назоваваха с имената на умрелите деца и роднини... Най-често се появяваха имената на нашите починали деца.
1
В. Кой ще разговаря с нас?
О. Павел Русков.
В. Какво искаш да ни кажеш?
О. Моля ви, Христа ради, да се обичате един друг.
2.
В. Кой ще разговаря с нас?
О. Ана Рускова.
В. Какво искаш да ни кажеш?
О. Мамичко, бъдете добри, милостиви и се обичайте.
В. Който е добър и милосърден - какво го чака?
О. Чака го раят Христов.
В. А онзи, който не изпълни това?
(На този въпрос нямаше отговор).
В. Знаеш ли, че Паша умря в един ден с тебе?
О. Знам.
В. Виждаш ли го?
О. Не. Бих желала да го видя, но къде се намира той, милият, не зная.
В. Доволна ли си, че те погребахме в роклята, която носеше?
О. Ние сме безтелесни.
В. Когато ви поменуваме в църквата, какво става с вас?
О. Христос не ни разрешава да говорим за това.
В. Къде се намираш сега?
О. Във въздуха.
(На въпроса, “къде се намираш”, винаги получавахме отговор “във въздуха”).
3
В. Кой разговаря с нас?
О. Иван Гмелин.
В. Кой си ти?
О. Бивш професор.
В. От кой университет?
О. От Санкт-Петербургския.
(Взех енциклопедичния речник на В. Клюшников, в който намерих следното: “Йохан Гмелин, професор по химия в С.-Петербургската Академия на науките. Починал през 1755 г. в Тюбинген”).
В. Какво желаеш да ни съобщиш?
О. С ридание ви заклинам да се моли...
(На тази дума той изведнъж спря и повече не продължи).
Освен това се появяваха имената и на други наши роднини и познати, които понякога ни съобщаваха такива случаи от своя живот, които напълно ни убеждаваха, че общуваме с душите на мъртвите.
Жена ми беше заинтригувана не по-малко от мен от всичко това, но все пак се отнасяше скептично, като почти всеки път изразяваше съмнение не е ли грях да се занимаваме с тези неша. Аз обаче се стараех да я уверя, че в това не може да има грях, защото “душите” на умрелите ни учат да се обичаме и да бъдем милосърдни, а любовта е основата на християнското учение.
През време на сеансите забелязахме, че когато ги провеждах с моя приятел Г. К., масата действаше доста добре; когато пък сядаше жена ми, то тя почукваше слабо, даваше отговорите си бавно и объркано, понякога изобщо не отговаряше. Аз обяснявах това със съмнението на жена ми, с което тя парализираше духовната сила, общуваща с нас посредством масата. По-късно, когато често започнаха да се появяват имената на умрелите ни деца, които молеха да се обичаме един друг, и тя престана да се съмнява в реалността на общуването на душите на мъртвите с нас, действията и съобщенията на масата с нейно участие станаха бързи и отчетливи. Истинската причина се изясни впоследствие.
При нас идваха и нашите познати М. И. Т-в и съпругата му М. А. Още от първия сеанс те напълно повярваха, че ние наистина беседваме с жителите на задгробния свят. За тяхната увереност и “душите” като че ли им показаха особено предразположение. Още щом сложеха ръцете си на масата, тя веднага започваше да почуква и да отговаря на въпросите им.
Така продължаваха спиритическите ни занимания, докато не се сблъскахме с още едно явление, което доведе всичко до окончателната му развръзка.
През онази година аз постех през Страстната седмица и се причастих със Светите тайни в четвъртък. В този ден, както е известно, винаги се четат Дванадесетте Евангелия или “Страстите”. Бях на църква заедно с жена ми и се върнах оттам в 10 часа. У нас ни чакаха М. И. Т. и жена му. След като си поприказвахме за разни неща, М. И. ме попита: “Няма ли нещо ново в спиритическите съобщения?” Отговорих му, че тъй като постех, не съм се занимавал със спиритизъм.
- А пък аз - каза М. И. - направих откритие.
- Какво откритие?
- Ето какво: сега не ни се налага да ползваме масата, вземете в ръка молив и той сам ще започне да пише, каквото искате.
- Може ли веднага да направим опит?
- Може - отговори М. И. взе молив и хартия и веднага започна да пише. Всички с любопитство го наобиколихме. Само аз, като гледах молива, се съмнявах, че пише самостоятелно. Стори ми се, че това е обикновено писане, а не влияние на отвъдна, невидима сила. Затова помолих М. И. да ми отговори чрез молива: „Мога ли и аз да пиша по същия начин?“ На този въпрос моливът отговори: „Той не може, защото е приел Светите тайни, но след три дни ще може.“
Минаха три дни. В първия ден на Великден, след обяд, за да опитам ще пише ли и при мен моливът сам, аз взех молив и хартия и седнах на масата. Не бяха минали и пет минути, като почувствах, че показалецът на дясната ми ръка като че леко натиска молива, който поради това започна да се допира до хартията и после да пише. С изумление гледах пишещия молив и мислех, сякаш не вярвах на себе си: „Нима той пише сам, без участието на волята ми?“ Тогава той написа така: „Близките ти скоро ще те оставят и аз ще стана твоя постоянен събеседник, всяка вечер ще пиша и ще отговарям, а сега ме остави.“ Аз мислено запитах: „Кой си ти?“ На това моливът отговори: „Остави ме, сега нищо няма да ти кажа.“
На следващия ден отново взех молив и хартия. След около две минути моливът изписа: „Няма да си кажа името.“ „Защо?“ - попитах аз. „После ще разбереш. Скоро ще получиш писмо от свой верен приятел; ще те канят на служба в Астрахан, но ти не се съгласявай, ще ти увеличат заплатата и тук. Желая ви дълъг живот, ваш братовчед Павел Петрович Т.“
- Защо ме наричаш братовчед?
„Защото винаги съм бил доволен от вас.“
Зададох още някакъв въпрос, но моливът веднага написа: „Сега не ще кажа нищо. След Великден ще говоря с тебе, но сега силата ми е отнета.“
Пак попитах: „Напиши кой отне силата ти и кой си ти?“ На това моливът изписа: „Ти искаш невъзможното и затова не заслужаваш доверие.“ Изведнъж ми хрумна такава мисъл: „Какво означава написаното - след Великден... но сега ми е отнета силата? А преди той пишеше, че не мога да получавам отговори, защото съм приел Светите тайни? „Тук има нещо нередно - помислих си аз - трябва да се опита пак.“
Само щом сложих ръката си върху хартията, усетих силен натиск върху китката на дясната ми ръка, така че с усилие удържах молива, защото пръстите ми от силния натиск се плъзгаха по молива и заедно с него се притискаха върху хартията. Колко силен беше натискът върху ръката ми, може да се съди по това, че и на шестте листа, които се намираха под онзи, на който пишех, бяха се отпечатали думите, а на последния ясно можеше да се разчете фразата: „Пак ми досаждаш, моля те...“ Моливът изведнъж спря да пише, защото в това време започнах наум да казвам молитвата „Да възкръсне Бог.“
Спрях да произнасям молитвата и попитах: „Защо спря да пишеш?“ „Аз ти писах, че...“ започна отново моливът, но изведнъж спря, защото започнах пак да се моля.
- Защо не пишеш - запитах аз - или се боиш от молитвата?
Нямаше отговор.
- Напиши кой си.
- ...
- Ако те плаши молитвата и не ти позволява да пишеш, значи ти не си никой друг освен оня, който изкушавал Бог в пустинята?
- ...
- В името на Всемогъщия Бог настоявам да напишеш кой си.
Моливът започна бавно да се накланя към хартията: „Да, аз съм този, който изкушаваше Бог в пустинята.“ Това неочаквано откритие толкова ме порази, че скочих от масата и хвърлих молива. Жена ми попита: „Какво стана?“
Казах й кой ни пише с молива и веднага го взех и започнах да настоявам за отговор на въпроса: „Кой именно правеше почукванията на масата, караше я да се движи и отговаряше на въпросите?“ Моливът написа: „Аз съм зъл дух.“
- Настоявам - казах аз - да ни оставиш. Отсега нататък спираме заниманията с масата и молива.
Моливът бавно, сякаш се отдалечаваше, написа: „Няма да дойда“ - първата буква беше голяма, втората по-малка и т. н.
Когато дойдохме при М. И., за да му съобщим новината, заварихме го да седи на масата с молив, който нещо му пишеше. След като разказахме за нашето откритие, моливът му веднага написа: „А ти не вярвай на това, което той ти казва.“
- Кой изкушаваше Бога в пустинята? - попита М. И.
- „Дяволът“ - написа моливът.
- В името на Господа Бога наш и Спасител Иисус Христос настоявам да напишеш защо създаваш тези явления?
„За да погубя човешкия род.“
От всичко, което изпитах и откровено описах тук, се вижда, че спиритическите явления се причиняват не от душите на умрелите или от някаква неизвестна още сила на природата, а от дявола, който сам написа, че измамно представяйки се с имената на наши близки и познати, примамва в мрежите си, за да погуби и разпростре над целия свят делата си. Безусловната вярност на това се потвърждава и с други факти от личните ми наблюдения, а именно: когато жена ми казваше или даже си мислеше, че занятията с масата са неугодни Богу - това отслабваше силата на злия дух. Приемането на Светите тайни не го допускаше да пише с молива в ръката ми по-рано от три дни.
Молитвата “Да възкръсне Бог”, която започвах на два пъти, моментално спираше пишещия молив.
И най-накрая, произнесеното от мен Име на Всемогъщия Бог накара злия дух да изобличи сам себе си и да разкрие причините и целите на демонското изобретение на нашия век - спиритизма.
“Странник”, СПб., 1885, № 12.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар